„Стъклен шепот" е лирично стихотворение от Ивета Дулова, което медитира над речен пейзаж с поетична нежност. Стъклен шепот над реката, сянка и пак самота. Водните кончета плачат, трепкат златисти крила. Камък от струи обгърнат нашепва чисти слова.
Звуци, преплетени крехко, превръщат водата в душа. Пясъкът лекичко тлее, в забрава под лунно небе. Стихотворението създава звуков пейзаж, в който природните елементи — вода, камъни, насекоми — придобиват човешки качества. Шепотът на водата е едновременно звук и тишина, прозрачност и дълбочина. Ивета Дулова демонстрира майсторство в синестезията.