„Сезони" е стихотворение от Ивета Дулова, което проследява човешкия живот през метафората на четирите годишни времена. В пролетта на своето съществуване вярвах, че всичко цъфти, расте и вирее. В лятото му разцъфтявах, но и се борех с летни бризове.
В есента му дъждовете започнаха. В зимата на моето съществуване замръзнах. Но не бързо и благословено, а протачено и безжалостно. Тази алегория на живота като смяна на сезоните е класическа тема в поезията, но Ивета Дулова й придава лична и болезнена честност. Преходът от пролетния оптимизъм към зимната суровост е разказан без сантименталност, с простота, която усилва емоционалния заряд.