„Съкрушената китара" е стихотворение от Ивета Дулова — молба към музиканта да спре и да види отвъд мелодията. Музиканте, спри, моля те, поспри се, съжали ме само за секунда. Отдели от струните нежно-загрубели пръсти и положи китарата си настрана.
Не забивай вибрациите в гърлото ми, не ме разрязвай. Остави ме цяла да се влея в очите ти като на сърна: живи, чувствени, изящни. Стихотворението изследва границата между изкуството и живота, между музиката и човешката връзка. Лирическата героиня моли за директен, неопосредстван от изкуството контакт — за поглед, а не за мелодия. Уязвимостта тук е едновременно слабост и сила.