„Реколта" е стихотворение от Ивета Дулова, което изследва темата за корените, наследството и стремежа да оставиш следа преди времето да те настигне. Извезана съм от плодородността на предците си. Надпреварвам годините, диря бронирани кълнове. Посявам ги, обгрижвам ги.
Моля се да се смогна да изора жътвата преди да се затръшне вратата и да се нанижа през ухото на иглата в спомен. В това стихотворение Ивета Дулова използва земеделски метафори, за да изрази дълбоко човешкото желание за приемственост и оставяне на следа. Реколтата е символ както на плодородието на предците, така и на собственото творческо наследство.