„Оранжева импресия" е чувствено стихотворение от Ивета Дулова, което рисува жива картина на лятна нощ край морето. Тичаме боси. Събираме звезди — мокри отражения в огледало. Морето ту пари, ту щипе. Напомня за себе си. Влюбено спорим за нюанси от оранжева хавлия.
А луната, като резен портокал, снопове ражда — воал и коприна. Стихотворението принадлежи към импресионистичната традиция в българската поезия, улавяйки мимолетен момент с всичките му сетивни детайли — звук, допир, цвят и светлина. Оранжевият цвят тук е не просто визуален елемент, а емоционален символ на топлина, страст и споделена интимност.