„Гравитация" е кратко, но въздействащо стихотворение от Ивета Дулова, което изследва темата за копнежа и физическата памет на любовта. Образът ти жигосва матрица под клепачите. Топлината на кожата още свети по моята. Обръщам се наляво. Гравитацията ме тегли към празната страна на леглото.
Това стихотворение е част от стихосбирката „В килера" и илюстрира как тялото помни допира дори когато любимият човек го няма. Гравитацията тук е не само физическа сила, но и метафора за онова неизбежно привличане, което изпитваме към хората, които обичаме. Стихотворението е написано с характерната за Ивета Дулова лаконичност и образност.