„Емоция" е стихотворение от Ивета Дулова, което изследва творческия процес и раждането на вдъхновението от дълбока болка. Дълбока болка. Дъх–коприна. Душа ли имам там? Не знам. В абстракта задушена, изстрадвам своето творение.
Суча и преда нишките на вдъхновението — безлико, енергийно, свято. За да изтръгна с кросното от гърдите си емоцията. Трансформирана, отново да й дам живот. Стихотворението използва метафората на тъкането, за да покаже как творецът преработва болката и я превръща в красота. Емоцията тук е суровина и краен продукт едновременно — преживяване, което се трансформира в изкуство.