Атанас Далчев (1904–1978) е едно от най-значимите имена в българската литература на XX век. Неговата поезия, дълбоко философска и интроспективна, продължава да вълнува читателите с универсалните си послания за битието, самотата и смисъла на човешкото съществуване. Далчев е поет на вещите, на тихите мигове и на онези незабележими детайли от ежедневието, в които се крие цялата дълбочина на живота.